Никога не съм имал брат Хенри, ако трябва да съм честен. Не мога да кажа, че Хенри беше мошеник. Появи се по странен начин в живота ми, но се сещам за него без каквото и да е чувство на огорчение.
За пръв път чух за Хенри в дома на Петигрю – хубава стара къща, недалеч от Лондон. Много добре си спомням деня, в който Петигрю ми каза, че е обядвал с човек, който познава брат ми Хенри. Интересно, че никога не съм имал друг брат, освен Александър. Помислих, че Петигрю е сгрешил името.
- Трябва да е ставало дума за Александър – казах аз.
- О, не – отговори Петигрю – той спомена и Александър.
Бях доста изненадан и го попитах за името на неговия приятел. Скадамор се казваше мъжът, срещнал двамата братя, Александър и Хенри, преди много години в Париж. Тогава се досетих кой е Скадамор и вероятно съм се намръщил, защото самият аз бях брат ми Хенри. Много ясно помня как с Александър срещнахме Скадамор в Париж и той упорито ме наричаше Хенри, въпреки че името ми започва с Д. Обясних тази грешка на Петигрю и скоро забравих случая. Но не за последен път чувах името Хенри.
Няколко пъти след това разбрах от различни хора, че Скадамор иска да ме види, понеже познавал брат ми Хенри. Най-накрая ние се срещнахме у един мой приятел. Почти веднага щом ме видя, Скадамор ме попита къде е брат ми Хенри сега. А точно от това се страхувах. Аз съм мъж, който винаги е изглеждал като момче. Малко хора в Лондон са запазили като мен младежкия си вид. Това е проклятието на моя живот. Въпреки че съм почти на тридесет, хората ме смятат за деветнадесетгодишен. Много често срещам неодобрителните погледи на възрастните джентълмени, когато ме чуят да говоря неприлични думи или ме видят да пия втора чаша вино.
Затова, не бях толкова изненадан, когато Скадамор ми каза:
- Когато имах удоволствието да срещна брат ти Хенри в Париж, той беше приблизително на твоята възраст.
Може би ще ме попиташ защо още тогава не обясних всичко на този досаден човек. За съжаление мразя да обяснявам каквото и да е на когото и да е. Така съм устроен. Разбира се, аз се страхувах от евентуални разправии със Скадамор. Щеше да се изненада да чуе, че аз съм Хенри. А после щеше да започне с обсъждането на младежкия ми вид. Не исках да слушам всичко онова, което щеше да ми каже. Освен това си помислих, че вероятно никога повече няма да го срещна. Затова най-лесният начин да се отърва от него беше да не обяснявам нищо. И тогава му казах, че Хенри е в Индия, женен е там и всичко е наред. ‘Поздрави го от мен, когато му пишеш’, бяха последните думи на Скадамор за онази вечер.
Няколко седмици след това, на улица ‘Оксфорд’ някой ме потупа по рамото. Беше Скадамор.
- Хенри писал ли ти е? – попита той.
Отговорих, че вчера съм получил писмо.
- Нещо интересно в него?
Почувствах, че някак не бих могъл да кажа как няма нищо специално в писмо, което е пропътувало целия път от Индия. Затова намекнах, че има проблеми с жена си. С това имах предвид, че е болна. Но той разбра нещо съвсем друго, а аз не направих опит да му обяснявам.
- Ах! – каза той, поклащайки глава – Съжалявам да го чуя. Горкият Хенри!
- Бедният! – беше всичко, за което можех да измисля в отговор на думите му.
- А децата как са? – попита Скадамор.
- Децата ли? О, да, децата – казах – Ами, те пристигат в Англия.
- У Александър ли ще отседнат? – заинтересува се той.
Отговорих, че Александър ги очаква следващия месец. После Скадамор се сбогува с мен и си тръгна мърморейки: ‘ Горкият Хенри!’
След около месец се срещнахме отново.
- Тази година Хенри ще прекара ли отпуската си тук? – попита Скадамор.
Отвърнах кратко, че Хенри вече живее в Бомбай и дълго време няма да си идва.
Той забеляза, че не ми се говори и тогава ето какво направи. Хвана ме под ръка и каза тихо:
- Предполагам си ми ядосан, защото казах на Петигрю, че жената на Хенри го е напуснала. Всъщност, направих това за твое добро. Разбираш ли, един път споменах пред Петигрю твоя брат Хенри. А той заяви, че такъв човек не съществува. Разсмях се, естествено. И му разказах, че съм срещнал Хенри в Париж, а също и, че всеки път, когато се видим с теб, говорим за него. Тогава Петигрю отговори: ‘Това е най-необяснимото нещо, което се е случвало, защото той (имаше предвид теб) ми каза в точно тази стая, точно на тази маса, точно на този стол, че има само един брат, който се казва Александър’.
Видях, че Петигрю е обиден, понеже ти не си му споделил за съществуването на брат ти Хенри. Затова реших да направя едно добро. Казах му, че ти никога не споменаваш брат си Хенри, защото той е твърде нещастен в личния си живот и ти е много неприятно да говориш за това.
Стиснах ръката на Скадамор, казвайки му, че това е много мило от негова страна. Но всъщност бих могъл да го убия в същия момент.
Не срещнах Скадамор дълго време, тъй като го избягвах. Но първо получих писмо от него, а после чух за него. Един ден ми изпрати писмо: племенникът му щял да ходи в Бомбай и ме молеше да представя младежа на брат ми Хенри. Също ме канеше на вечеря с тях двамата – него и племенникът му. Благодарих му за поканата, но написах, че съм твърде зает и няма да мога да отида. Изпратих писмо на племенника му, чрез което да се представи на Хенри, както беше поискал.
След известно време чух за Скадамор от Петигрю.
- Знаеш ли, че в момента Скадамор е в Единбург? – ме попита той.
Потръпнах, защото Александър живее в Единбург.
- Какво го е отвело там? – попитах на свой ред аз с безразличен глас.
- Това си е негова работа, - отвърна Петигрю, – но Скадамор ме помоли да ти кажа, че ще се обади на Александър. Искало му се да види децата на Хенри.
Няколко дни по-късно получих телеграма от Александър:
‘Познаваш ли човек на име Скадамор? Отговори!’
В началото исках да отговоря, че сме го срещали в Париж. Но, след като помислих малко, написах:
‘Не познавам никой, който да се казва Скадамор’.
Преди няколко месеца задминах Скадамор на улица ‘Рийджънт’. Изглежда ми беше ядосан и не ме поздрави. Не се загрижих особено. Но знаех, че това не е краят на историята с Хенри: сега Скадамор разказваше на всички за жената на Хенри.
Един ден получих писмо от стар приятел на Александър: искаше да знае дали е вярно, че Александър ще заминава за Бомбай. Седмица по-късно получих такова и от Александър: пишеше ми, че няколко човека вече са го питали дали аз не заминавам за Бомбай. Накратко, разбрах, че е дошло време да убия Хенри. Затова казах на Петигрю, че Хенри е умрял от треска. Също го помолих да предаде на Скадамор за смъртта му, тъй като Скадамор винаги се е интересувал от покойния ми брат. След това Петигрю ми съобщи, че предал печалната вест на Скадамор.
- Как я прие? – попитах го аз.
- Ами, - каза бавно Петигрю, – той ми сподели, че когато бил в Единбург, не се спогодили с Александър. Но много искал да знае къде са децата на Хенри.
- О, - казах аз – и двете се удавиха. Тъжна работа, не ми се говори за това.
Не мисля, че някога отново ще срещна Скадамор, както и, че Александър ще го срещне. Но Скадамор разправя на всички, че Хенри е единственият от братята, който наистина е харесвал.
Превод: Lady Silence
* Джеймс Матю Бари (1860-1937) е шотландски писател, журналист и драматург, автор на прочутата детска книга ‘Питър Пан’.
** Преводът е направен по книгата ‘Twelve short stories’, изд. ‘Просвещение’, Москва, 1966 г.
Извършвам преводи от английски на български език. Цена по договаряне.
0 коментара:
Публикуване на коментар