Вече всички разбрахме, че краят на света ще настъпи на 21 декември 2012 г. Или на 22, или на 23 декември. Има разминавания с ден-два, но това не е от съществено значение. Важното е, че ей го на, идва този така плашещ край, който не дойде през 2000-та година. Но тогава, разбира се, достъпът до Интернет не беше така масов, съответно възможността за всяване на страх и контрол подмолно беше по-малка, макар че телевизията, радиото и вестниците са си вършили работата съвестно в тази посока. Но пък интернетът нали ние го правим, не някакви чичковци с костюми и дами с вчесани коси??! След като поотмина модата на Паулу Коелю, дойде ред на майският календар. Силиконови мъже и жени (силиконът се имплантира в мозъка) постват всякаква веселяшка информация по темата 2012 в профилите си (а профили всякакви и навсякъде), поднасят я на софрите си, особено ако ядат хайвер и особено, ако им е празен хладилникът (няма разлика във финансовия статус, но крайностите се изявяват по-активно), издават книгите си с получените спешни послания от зейналата като яма, разбирай отворена, чакра на третото око.
И така, идва уникалната дата, подготвяйте се, хора! Имате уникален шанс, ако се запасите със свещи и достатъчно вода и храна за три дни, в които ще е съвършено тъмно и ужасно, да преминете в петото измерение. А какви ще ги вършите там? Баклава на корем, море от уиски и интелектуални разговори до зори. А, да, какви зори?! То там мрак няма да има, най-малко три слънца, айде да не сме стиснати, да ги кажем пет. За да има синхрон – в петото измерение трябва да греят пет слънца, в пет различни цветове. Значи, да обобщим – ще преминат онези, които имат запаси, а които нямат или не искат да имат… ми, не знам, да му мислят. Индустрията 2012 г. не се интересува от тях, защото първо – те няма да са добри купувачи, щом няма да се запасяват и второ – не се страхуват, т.е. ползата е никаква.
Да, светът се променя. И няма да употребя така характерния за нашия език чалга израз ‘ във всяко едно отношение’, просто, защото не е така. Ние продължаваме да се интересуваме от случващото се извън нас, а какво се случва отвътре няма никакво значение. Как можеш да се похвалиш с невидимото? Спираме да ядем месо, ходим на йога, после спираме да си готвим даже, ставаме вегани и специалисти по възнесение. Тези дни видях ценоразписа на един наш си, роден такъв специалист – срещу 2 500 лв. ( две хиляди и петстотин лева словом) се разделяш с блокажите в теб, а срещу 1 200 лв. (хиляда и двеста лева словом) всичко ти е уредено за напред. Т.е. ние правим неща, с които търсим гаранция, че бог ще ни хареса и приеме в петото измерение. Отделно се запасяваме с храна и свещи и за всеки случай, като добри миряни разпространяваме информацията за това, за да не остане някой неразбрал и липсата на състрадание да се окаже пречка за възнесението. А даже и не е лошо да участваме я в някоя фейсбук групичка, я във форум, за да си казваме колко се обичаме, колко сме си благодарни и да цъкаме ‘харесвания’ на воля. А малко след това с голямо удоволствие да оплюем комшийката, че си е проснала евтините гащи със съмнително петно, да мамим мъжа си/жена си, лъжейки го/я в ‘прекрасните’ очи и пак малко след това да не направим каквото сме обещали, защото винаги си имаме оправдание...
Това е то, 2012 и възнесението - поредното промиване на мозъци, докато реалната възможност да достигнем до себе си стои и ни чака там, някъде ‘вътре’. И не струва пари, и не задължава с харесвания и следване на модни течения/учения. Но и не прави его. Напротив, достигането до себе си е равно на смърт на егото (Его = желанието да сме повече + страхът, че сме по-малко). А къде сме ние? Къде си ти? Какво е достигане до себе си? Това е да приемеш празнотата в себе си и вместо да бягаш от нея, пълнейки я с всичко възможно и невъзможно, да я приемеш без отричане. Нея я има във всеки от нас и тя ни прави еднакви, нищо, че някои сме обградени с много хора и с много предмети и с още толкова идеи и идеализации с цел да я запълним. Твоята самота плюс самотата на някой друг ще доведе до повече самота, а не до елиминирането и. Твоята самота плюс многото предмети ще те направят алчен и арогантен. Твоята самота плюс идеи, които не разбираш, ще те направят фанатик. Затова не се опитвай да бягаш. Няма къде да отидеш, свършекът на времената чука на всяка врата и ти не си специален, за да те подмине.
Краят на света е днес. Точно сега и точно тук. Тази вечер, тази нощ и тази сутрин, когато пиеш кафето си и се ровиш във виртуалното пространство. Предлагам ти да се поровиш в себе си, да видиш какво има там и да осъзнаеш, че ако лъжеш някой друг лъжеш само себе си. Не се лъжи, че си различен, че вървиш по Пътя и знаеш разни тайни, които ще ти донесат облаги. Различността се живее и не се размахва като спечелена купа от състезание по спортна стрелба (т.е. уцелих достатъчно балами…ъъъ, мишени де, които да ми вярват), тя не се заявява като победа и не е повод за насиленорадостни купони. Тя е самата радост и различен е онзи, който знае, че е еднакъв. С всеки друг. Само, че е срещнал самотата си и е спрял да си играе на криеница с нея. И тогава е станал неповторим, а самотата му се е превърнала в осъзнаване – че нещата се правят заради самите тях, а не са средства за нещо си (да подскажа – за бягства) и се живее заради самия живот – защото е прекрасно просто да си жив, усещайки с всяко свое вдишване и издишване многообразието около себе си. Прекрасно е да си жив дори в един умиращ свят.
Автор: Весела Иванова
