Жената на всички мъже
С диви круши и
резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."
Борис Христов
Тя не се казва Мария. И не иска да знаят името и. Истинското и име.
'Ти ме научи да пия уиски', ще каже
на следващия мъж, за да се докопа до гледка към новия му таван със светлини в
хола на скучния му живот. После светлините ще угаснат и тя ще е богиня.
Планетите ще се наредят така, че да ги вижда през прозореца на фантазиите си и
ще вярва, че може да притежава спестяванията му от искрено внимание във
всякаква валута. Ще си тръгне сутринта, ще забрави да отиде на работа, ще
забрави защо отново е била в чуждо легло. Купеното за специални случаи бельо
вече е изхабено. Не от употреба, а от едни и същи намерения. От все същото
убеждение, че няма какво друго да предложи, освен секс. За нея любовта е
сделка. Дава, за да получи, а през останалото време планира как да вземе без да
даде.
Не е вярно, че няма какво друго да предложи, освен отегчената от еднакви
ласки своя интимност. Тя не иска да даде друго, защото всичко друго и е скъпо.
Понеже струва времето и, а и изисква труда и. В мрачните барове, където среща
мрачните души на също толкова мързеливи мъже, тя знае, че детайлите губят
значението си. И нищо не е такова, каквото изглежда. И колкото и да прилича на
подценяване на себе си, не е това. Тя не слиза по мръсните стъпала на
кварталния бар, за да влезе в подземието на подсъзнанието си или за да слезе
едно ниво под себе си, намирайки мъж, който изглежда, че не и подхожда. Съвсем
съвпада това, че той има какво да даде, а тя би взела всичко, за да го вземе
просто.
Докато гледа скъпите рокли в чуждия гардероб на отчуждения мъж, в чийто дом
за пръв и последен път се е прибрала, няма да иска да си спомня, че всъщност
има само един шал, с който да се загърне. Дупките на плетката му едва ли ще я
стоплят, но сега не е време за бъдеще. Нито за раздяла. Защото тя, същата, не
Мария, а всяка, която просто има име за пред другите, знае, че един ден ще и
откажат, ще я отхвърлят, ще и се присмеят. И тогава ще покаже истинското си
лице, онова, което слага в тесния си дом и вижда в огледалото зад вратата.
Острите му черти като касапски ножове ще срежат нечий живот. На жената с
роклите. На мъжът с печеливш бизнес, който я е купил като евтин билет за
представление на гостуваща провинциална трупа.
И няма да се трогне от нечия болка, когато с едната ръка държи чаша
опиянение, а с другата пише съобщение на някоя измамена жена, за да и разкаже
за театъра, за виртуозното си представяне и възхищението на публиката.
И никой няма да знае защо липсва една буква, във всички думи липсва все същата
буква. Никой няма да види клавиатурата с едно изгорено копче. Изгоряло от
паднал фас, изгорели изсушени листа, изсъхнали кратки спомени за нещо, което
почти не е било. Един символ просто го няма. Но нещата се разбират и без него,
колко странно. Технологиите напредват, емотиконките говорят на своя цветен
език. Четерилистни детелини, пеещи лисици, дебели котки, изскачащи мечки от
сладолед. Кой би забелязал, че липсва едно просто сърце? Някакъв символ.
Някаква липса. Човешка при това.
Ако в човешкия механизъм я няма една част, ако го няма един символ и, ако
личността живее без него, ако общува без него, ако се движи без него, ще си
проличи. Никой няма да знае как се е повредил, как е изгорял, как се е удавил в
отлежала вода, но ще се вижда, че го няма. А тя никога няма да се откаже да изпраща
счупени послания и да се преструва, че го прави за забавление. Седнала на
масата с подхвърлена филийка хляб и круши, намерени в дивата гора на инстинкта
си за грабене, ще гледа съсипаното копче и ще се надява, че някой ще и купи нов
лаптоп. Нови предмети. За един нов живот, който винаги ще е невъзможен. И
винаги ще си тръгва, от всички места, на които е пожелавала да остане. И винаги
ще и липсва собственото и сърце.
Автор: Весела Иванова
Ако имате какво да кажете по темата, ще се радвам да прочета коментарите ви :)
0 коментара