Понякога лъжеше някой съученик, че е изпуснал автобуса за село, когато нямаше кой да го вземе навреме, и оставаше у тях. Обвиняваше майка си, че са го изпратили да учи в градското училище, защото я подозираше, че така цели да го изолира от децата в махалата. Едновременно с това се чувстваше поласкан от хвалбите и. Не можеше да се адаптира и да се почувства част нито от класа си, нито от компанията деца, които се събираха на съседната улица. Всъщност беше част от майка си, нейно продължение, нужда и оправдание. Детето нарцис не се оглеждаше в езерото, за да се влюби в своя образ, а се оглеждаше в нея. Можеше да се види само като отражение на малките награди – материални и емоционални, които тя му даваше, за да го задържи още-по-качествено до себе си.

-Виж сестра ти колко е мързелива. Даже си е оставила мръсното бельо в гардероба, при подредените дрехи. – говореше зад гърба на дъщеря си тя.

‘Сестра ми е проста’, си мислеше той.

-А ти си толкова добър. Ей, никога не съм я видяла да чете книга. А ти все четеш – задължителната литература, списания. И научнопопулярни филми гледаш.

Когато в съботите трябваше да ходят на гости на баба му в съседно село, той окуражаваше майка му да шофира. Тя се чувстваше подкрепена от невръстното си момче и забравяше пренебрежителното отношение на съпруга си, нежеланието му да даде и секунда от своя ден на друг, освен на своето убеждение, че никой не заслужава нищо на този студен свят.

Имаше си специално училище за желаещите да се подчиняват. Изоставени джи ес еми, разревани близки, възможност за сигурна заплата. Баща му твърдеше, че не желае детето му да ходи там. По-добре било да създава изкуствени светлини в чуждите домове. Или да гаси пожари. Или да пали огньове, ако се налага. Опасяваше се, че ако се научи да се подчинява на някой друг, освен на него, ще изгуби властта си върху крехките му опити да бъде себе си.

Пясъкът в двора. Защо това малко момченце си играе с него? Всичко трябва да е подредено. Под контрол. Споменът за собствения му баща, пиян, самодоволен, ударите върху него, тичането да се скрие в обора, за да не го застигне неговия гняв… Влиза в мърлявата къща. Детето е там. Възрастният мъж не разбира, не знае къде е точно..

-Ти ли ще ме лъжеш мен? Ти ли?

Удар, детски писък, омраза…притеснена жена, утешаваща момчето.

‘Защо? Защо ми се случва това?’, щеше да пита многократно то.

‘Защо трябва да съм тук?’, щеше да попита деветнадесетгодишния млад мъж, току-що прекрачил прага на училището.

Нямаше къде другаде да бъде. Нямаше подслон и защита.

‘Щом се прибирах в училището с желание, представи си как съм се чувствал у нас’ – щеше да и каже десетина години по-късно. Тогава, когато вече щеше да е осъзнал, че никога в сърцето му не е имало никой. И няма да има. ‘Подкосяваха ми се краката, щом пристигах в селото. И по същия начин, дойдеше ли време да се връщам в училището. Прибирах се на стоп редовно. Един път се оказа, че ме е качил съседа турчин. На един разклон, на около 100 километра от нас, той ми спря.’

Още първата седмица в училището знаеше, че е сгрешил. Някои грешки са неизбежни, някои случки са предопределени от Съдбата, за да се промени цялата Вселена. Неговото решение тогава да не напусне, нейното желание да е посланик на нови надежди се бяха сплели в кармична схватка, за да участват в раждането на един нов свят, за който никой от тях не подозираше, че идва. Всеки вървеше по своя си път, воден от  усещането си за предопределеност. Тихо незабележимо чувство, направляващо всяка отделна крачка. А тогава са живеели в два съседни града, без да подозират. Почти на едно място, почти докосващи се. Каквито щяха да си останат завинаги.

Не му харесваха консервите за закуска, обед и вечеря, консервираните обноски, загубените дни в убиване на бъдещето в името на по-добро бъдеще. Млади животи, готови да се подчинят на саморазрушителния си порив. Необяснимо за другите, които никога не са били там. И толкова ясно за всички вътре. Хилядите изминати в усилия километри за каляване на тялото, студените душове, взаимното избиване на комплексите им за малоценност, поляти с евтина бира, бърз секс и изпънати до скъсване чаршафи.