Първото му момиче изобщо беше от съседното училище. Дотогава не беше доближавал женско тяло. По онзи начин. А също и по този – да вложи емоция, освен пристъп на хормони. Тя искаше да си тръгне по-скоро и му го каза с смс. После, когато вече щеше да завършва, получи още един от нея. В него  съобщаваше, че е нелечимо болна – множествена склероза. Първата му любов пое част от тежестта на последната. Без да подозира, че Господ ни реди по прекалено съвършен начин, за да ни хрумне въобще да му се сърдим. ‘Станала е грешка. Исках да го изпратя на друг с твоето име’ – трети смс. ‘Мога ли да ти помогна с нещо?’- веднага и отговори. Но не получи своя отговор. Своята отговорност.

По едно време го изпратиха в друг град. Там щял да научи още повече за подчиняването на конфликтността, завоалирано в стремеж към алтруистични дейности. Търсене на ядливи растения в дебрите на глупостта, плуване срещу течението на самото съществуване, намиране на бездушни мишени и награди за уцелването им. Нарече града с мръсна дума, така го знаеше за себе си. И не се поколеба да потърси забавления, за да облекчи престоя си там. Омъжена жена, очила за тесногръдство, оправдания, че мъжът и е купил много голям телевизор и не може да го напусне. И с дъщеря на всичкото отгоре. Размяната на телефони доведе много бързо до среща в хотелска стая. Мръсно място за това така или иначе нечисто намерение. Тя го излъга за годините си, макар с неохота да призна другите факти. Нахвърли му се от вратата.

-Искам да ме наричаш господарка и да ми говориш на Вие.

-Добре. – каза той. Нали тъкмо на това умение беше отдал живота си – да показва подчинение там, където чувства презрение.

-Занапред искам да чувам: ‘Обичам Ви!’ винаги, когато се срещнем. Не разрешавам безразлични обръщения, не давам да не искаш да си с мен.

Бездарният секс остана заключен зад вратата на хотелската стая, където да се слее с други подобни преживявания на следващите дошли да излъжат себе си. Младият мъж си тръгна, учуден от избора си и зави към общежитието, където приятелите му очакваха поредния нелеп разказ, за който да се преструват, че им е много смешно. Тя се отправи към студиото, в което работеше. Тази седмица това беше четвъртият и случай. Рецепционистката можеше вече да мине за добра нейна позната. Познаваше маниакалната и нужда да предаде нататък безсмислието на пребиваването си на тази грешна планета. Мъжът и караше тир и се прибираше рядко. Правеше това не защото знаеше, че качва проститутки, а защото осъзнаваше, че между тях нямаше нищо, освен един написан на хартия договор. Но можеше да се прави, че изпитва непреодолима нужда от секс, докато беше фригидна. Сърцето и не можеше да почувства възбуда от нечие присъствие, а тялото и просто следваше сърцето.

След два дни той я видя близо до училището. Рязко се обърна и се скри зад оградата, надявайки се да отмине без да го е видяла. Но тя беше съзряла още една възможност:

-Къде отиваш?

-Мии…

-Ела с мен в студиото, колежката я няма днес.

Оградата на презрението към нея не го скри. Там, на работното и място тя му направи маникюра, сложи му безцветен лак и му разясни колко  е хубаво това. и отново посетиха хотела. Скука. Напористи изявления за чувства.

И вече му оставаха само няколко седмици, за да се върне в първоначалния учебен град.

-Не, няма да се връщаш! – разсърди се тя.

-Не става, задължен съм.

-Но аз съм бременна! – излъга с патос.

Значи е създал дете, без да разбере. Поне не му поиска пари за аборт. Това го накара да се гордее със себе си. Още повече. От това, че може да прави каквото си иска.