Преди години продавах книги в една книжарница, която всъщност беше и моя. Все още вярвах, че книгите променят хората и си представях как думите, седнали на трон, разпределят доброто и злото в човешките съдби, така че за мен беше удоволствие да препоръчвам заглавия, т.е. да подпомагам нечий късмет. Всеки ден ходех на работа, проверявах прогнозата за времето, вземах чадър при необходимост, пиех горещ шоколад, не прочетох ‘Шоколад’ на Джоан Харис, но изгледах филма, ходих на изложби на стъклени изделия, на чупливи характери и на недообмислени фантазии, посетих хомеопат, който спеше на кушетката в кабинета си, предложиха ми да гледам за една седмица чужд котарак, слушах музика, за която разказах, че ненавиждам, живеех с мъж, който не ми беше приятел, и всичко изглеждаше нормално. Но нормалността има един ужасен недостатък – не можеш да я разпознаеш, докато не си бил поне един път скандално искрен с противоположността и.

Така че един ден, който тогава не възприех като прекрасен, но оцених справедливо след известно време, всичко това изчезна като странен сън, за да бъде заменено от загуба, загуби и изгубване. На непознати места, сред непознати измислици и смешни стратегии. В крайна сметка трябваше да започвам от нулата – нямаше дом, нито книжарница, липсваха ми червени ябълки на масата и вярата, че мия зъбите си с най-добрата паста за зъби. Все неща, които бяха заслонили услужливо егото ми, карайки го да не подозира, че предстои тотален срив.

Всъщност тази книга е писана в много тежък момент. Тя е за емпат с травма от изосавяне и нарцисист и динамиката на техните отношения. И тъй като още си няма име, публикувам откъсите от нея като ИСТОРИЯ ЕДНО.Сега отново пиша. Този път ИСТОРИЯ ДВЕ. Когато създадох ИСТОРИЯ ЕДНО бях убедена, че трябва да бъде издадена на английски. Така, докато търсех как да стане това, попаднах на издател в България, който веднага поиска да я издаде. Тогавашният ми вариант не искаше да стане така. Или по-точно не беше готов за това. Днес, сега, когато светът се срива и от него се ражда нова земя, е времето да споделя историята си. И е време моят издател да ме намери, който и да е той.

П.П. Използвам стария си блог.

Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот