Не всички котки си приличат. Не става дума за цвета на козината, за големината, за формата на очите или разположението на носа. Не всички котки си приличат, защото не всички котки искат да ядат мишки. Обичането и преследването на мишките, особено, когато знаеш, че те са невинни, а някой е сложил в теб желанието да ги ядеш, може да се превърне в повод да поискаш да се променяш. Или просто да разбереш, че не си като другите. Да седнеш да пишеш, да пишеш просто думи, и да започнеш да ловуваш определен вид животни, е еднакво обикновено и еднакво отегчаващо понякога.

 Някои са обречени да бъдат различни. Някои се раждат различни, а други се опитват да ги достигнат, като разсъждават върху възможностите да се откроиш с нещо, което може да те направи уникален. Понякога просто се събуждаш, виждаш светът около теб, и колкото и той да е изява на вътрешните ти представи за него, разбираш, че има нещо, което не е наред. И търсиш как да го оправиш. И това търсене се превръща в смисъл на живота. И може би идеята, че нещо не е наред, е само претекстът, от който започва истинското живеене. Да живееш истински дали е да ядеш мишките, които природата щедро ти е предоставила? Да живееш истински дали е да се миеш прилежно, да си остриш ноктите, да пиеш достатъчно вода, да търсиш топлото или студеното според сезона? Не е ли един механизъм да извършваш всички тези дейности и да се чувстваш част от определена порода?

Случва се някоя котка да не може да разпознае себе си като котка. На котката не и трябва огледало. Тя не се разпознава в него. Не знае, че вижда себе си. Истината е, че тя просто не желае да знае, че е тя. Това не и е необходимо. А какво може да се случи, когато една котка се събуди един ден и види, че има две кръгли очи, които я гледат разучаващо. И започне да търси причината за всичко, което има?

                                                2

Улични музиканти свиреха на своите импровизирани инструменти своята импровизаторска музика. А котките, както често предпочитаха да постъпват, ги имитираха. Повтаряха опростения ритъм на чутото. Техният рефрен звучеше по същество като свиреното.

И защото почти никой не можеше да разбере котешките думи, някой отвори един прозорец, за да види къде са разгонените котараци. Приятно му беше да си почива в този апартамент, макар и да беше чужд. Предразполагащ да размишлява дори за всички онези дребни неща, които правеха животa голям. За това, че определен цвят в околния интериор може да предизвика комфорт за душата; за това, че тоалетната хартия е нашарена с вицове и се усмихваш само на идеята за виц върху нея; за това, че днес няма да вали и ще можеш да извършиш заплануваното, необезпокояван от вода... Дали недоволството ражда движението? Доволните искат ли друго?

Някой ден, когато някой търси през прозореца на място, което не е негово по същество, къде ли са котките, същият си задава и друг въпрос – заставаш пред нещата и дали те, след твоето съзерцание, могат да се променят… Вече е доказано от квантовата механика, че при определени експерименти  съзерцаваните предмети се променят под въздействието на съзерцаващия ги. Предметите се състоят от съставни части, които нито са частици, нито вълни, т.е. променят се. Неизвестно защо. Котешкото съзерцание и …

Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот