15

Прибра се да чака следващия влак. Не му се работеше, не му се споделяше. Стаята, в която живеееше с нея, точно в този момент беше изоставена стая. Предния ден си мислеше, че всеки предмет се късаше на две пред очите му. Всяка книга, всеки диск, всяка дреха се пречупваха. Да, пречупваха се през погледа на един човек, който се е разделил с усещането за близостта. Една невъзможна близост. Общоприето е да се смята, че всеки един може да е близък с всеки друг, защото близостта е естествено състояние. Тя обаче зависи от това кой я изпитва. Дълбочината на конкретното човешко съзнание определя степента на близост. Колкото повече осъзнаваш себе си, толкова повече можеш да осъзнаеш друг. Макар и за миг, границите могат да се размият. Или само да си мислиш, че се размиват, което е достатъчно. Ако не можеш да вдигнеш един танк няма как да го вдигнеш, само защото искаш да го вдигнеш. Но с близостта, с любовта, с приятелството не е така. Никой не може да си представи, че тези изживявания ще са извън възможностите му. Те не се виждат и е лесно да вярваш, че имаш нещо, което е невидимо. И не обръщаш внимание, че е.

Всяка вещ излъчваше тъга, излъчваше раздяла с нещо, което е било само в съзнанието му. И затова толкова трудно преживяваше случващото се. След три часа обикаляне  в стаята като хищник в зоопарк, тръгна. Тръгна си за никъде или поне така чувстваше. Влакът беше чужд и непознат, каквото щеше да е всичко занапред. Интересно е как, когато си с някой някъде, става възможно усещането за уют. И обратното.

                                          16

Във влака седна в първото купе, попаднало пред очите му. Когато си зает с разнищване на тревогата, нещата скачат като пинг понг пред очите ти и просто улавяш за момент разни фрагменти и се задоволяваш с тях. Вътре беше седнал млад мъж, с руса коса и сини очи, спретнато облечен. В ръцете си държеше няколко напечатани листа и периодично четеше в тях. Той предположи, че симпатичният мъж отива на изпит, беше по времето на пролетната изпитна сесия. Наблюдаваше го, наблюдаваше и себе си…а как е възможно така да се лъжем, когато се гледаме…все едно нямаме очи само за себе си.

Свечеряваше се и се чудеше дали ще стигнат навреме, за да хване следващия влак. Всъщност попита своя спътник. Мъжът много любезно отговори, че остават десетина минути. Той пък на свой ред се заинтересува на изпит ли отива и разговорът неусетно потръгна.

-Отивам да кандидатствам утре за един проект, отпуснат от Европейския съюз. Отнася се за изграждане на екоселище близо до малък северен град. В началото бяхме 300 човека. Засега сме останали 75. Утре сутринта съм на интервю в националната телевизия. Имам шанс да спечеля.

-А как разбра за този проект?

-Майка ми е гледала по новините. Всъщност това е нейно хрумване, но понеже има ограничения във възрастта, се наложи аз да кандидатствам.

-Добре си направил.

-Ние сме си двамата, баща ми ни изостави отдавна.

-Аха.

-Винаги съм разчитал само на нея. И на себе си, естествено.

-Сега и аз така ще бъда.

-А много хора търсят нечестни начини да се справят с живота. Всички ли бихме се облагодетелствали от една подмолна възможност да забогатеем?

-Не знам. Иска ми се да има и различни хора.

-На мен ми е гадно като си помисля, че няма на кой да се доверя и не мога и не искам да призная, че съм преживял предимно разочарования.

-И при мен е така.

-А приятелката ми е обикновено момиче като мен. Нямаме много, но пък сме щастливи да сме един  с друг.

А неговата приятелка…Тя винаги мислеше себе си за необикновена. Необикновени бяха книгите, които четеше, музиката, която слушаше. Гледаните от нея филми бяха филми за избрани. Спомни си как един път  написа писмо до известен режисьор с молба той да и предостави своя филм. Писмото беше пълно с правописни грешки, с лошо съставени изречения и високопарен стил. В него му разказваше, че има колекция от филми за избрани хора и и липсва само неговия филм. Отговор не получи, но не допусна причината да е в нея. Причините за несполуките и неизменно бяха в другите.

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот