25

А той се изненада, че хората предпочитат прастари мъдрости. Тези, които бяха чували от деца, искаха да си припомнят в настоящето. Познатото им доставяше удоволствие. Или пък си избираха такава мъдрост, каквато им бе препоръчал техен познат, близък, съсед или бяха чули за нея по радиото. Рядкост бяха клиентите,  оставящи се да им бъде препоръчана мъдрост. Имаше случаи, в които им даваха някоя мъдрост за вкъщи и искаха да им се плати, ако се хареса на взелите я. Почти винаги им се заплащаше. Лейди презираше мъдростите, но щом разбра, че той бива харесван заради познаването им, започна да ги разучава и предлага щедро, дори когато не я питаха. Постепенно щеше да се превърне в една досадна продавачка на мъдрости, която вече съществуваше с мисълта, че самата тя е мъдрост. И грубо и безапелационно пребиваше всички опити да бъде опровергана в това си самомнение. Много скоро започна да си позволява да тълкува мъдростите на всеослушание, да тормози с излиянията си и да се намесва в различни разговори, натиквайки  в тях произволно прочетени изречения. Но това не беше всичко. Тя имаше предварително решение за всеки проблем. За нея не съществуваха дилеми, неразрешими загадки и сложни въпроси.

Получаваха се и конфузни ситуации. Например, когато инкасаторката за водата дойде да вземе показанията на водомера и я попита:

- Ти ли си дъщерята на госпожа Нежност?

- Не! – отговори твърдо Лейди Стоун.

- А коя си?

- Аз съм дъщерята на госпожа Нежност.

Жената остана в неведение, но срещаше всякакви чудаци около работата си, така че просто влезе, написа числото в тетрадка, накара Лейди да се подпише и си тръгна. Да, наистина майка и се казваше Нежност. Та все по този начин Лейди разговаряше. Убедена беше какво ще и се каже и затова и не слушаше. Изчакваше съответните устни да спрат да мърдат и тогава изказваше вече готовия отговор. Така се спасяваше от всякакви излишни емоции. С години щеше да стои загадката дали тя може да изпитва чувства.

 

Особеното беше, че колкото и пари да изкарваха, мизерията и бедността в дома и не изчезваха. Тогава той реши, че трябва да изкарват още повече пари и го сподели с нея. Тя първо се изсмя, а после се ядоса. Дълго се караха.

- Ти не прекаляваш ли с желанието си за пари? - изсъска му тя.

- Защо да прекалявам? Та ние нямаме най-необходими неща.

- На теб парите никога няма да ти стигнат.

- На теб също!

- Един милион да имаш, два ще искаш! - продължаваше да иронизира желанието му тя.

- А ти не харчиш ли повече?

- Ти харчиш всичко! - настояваше Лейди.

- Аз почти не ям!

- Но си купуваш дрехи - нападна го тя.

- И ти си купуваш. Но не само дрехи. Изяждаш припечеленото!

- Ще ям, защото като малка не съм могла да си купувам всичко.

- Е, значи признаваш, че искаш всичко.

- Ти искаш всичко!

- Но ти току-що призна, че искаш да ядеш от всяка храна  безкрайни количества.

- Не съм казвала това, защо преиначаваш думите ми? – викаше тя.

- Ти защо лъжеш непрестанно?

- Ще правя каквото си искам!

- Но човек трябва да държи на думата си! – настояваше той.

- За Вселената думите нямат значение.

- Но за мен имат!

- Кой си ти? Не си просветлен! Значи мога да правя каквото си поискам с теб!

- Това е прекалено! Не прави така!

- За мен няма нищо истинско! - кресна кредото си Лейди Стоун.

Лейди  вече беше асимилирала хиляди мъдрости и нямаше как да бъде оборена с разумни човешки доводи. Тогава той се притесняваше дали не е вредно да продава мъдрости. Тяхната вреда и тяхната полза не бяха ли едно и също? Това  зависеше от човека, в който попадаха, а не от посланията им. Повечето пари отиваха за изхранването им и за закупуването на нови мъдрости. Тогава не знаеше, че пак според квантовата механика, ако поиска нещо, ще го получи. Важното е при искането да е напълно уверен и да не чувства липсата на мечтаното. Тогава онова нещо, което е Бог или силата, която ни е създала, прави така че да го получим. Много скоро започнаха да  изкарват повече.

 

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот