36

 

След почти безсънната нощ Лейди Стоун замина към магазина за мъдрости, а той тръгна след нея. Намери я с подивяла физиономия, като че да не беше живяла сред хора, и се усмихваше злокобно, щом се споменеше за новия и любим. Ако има Сатана той би се смял по същия начин и би имал същия поглед като нейния в онзи ден. Разправяше, че и дума няма да се разбере за него, толкова бил тайнствен. И най-вече – различен от него. Не стана ясно каква различност визираше тя, както не се изясниха и много други неща.

- Не си ми близък вече. Никога не си ми бил! – го сряза Лейди Стоун.

- Не  бяхме ли си най-близките до снощи?

- Не! Установих, че не съм те обичала никога! И ме е яд за живота ми, яд ме е, че не можех да избирам свободно други мъже, а трябваше да стоя с теб!

- Насила ли си стояла?

- Да! Насила!

И въпреки че тя беше агресорът във връзката им, му натякваше, че той е лошият и гадният, понеже счупил един път чаша. За нея чупенето на чаша се равняваше на чупене на доверие.

- Ти ми пречиш да се развивам в живота! – продължаваше с крясъците Лейди.

- С кое?

- Не мога да блесна в работата, заради теб!

- А забрави ли коя е твоята работа?! – не се сдържа да и каже той.

- Аз винаги съм продавала мъдрости. А ти беше чистач!

Той не се изуми, защото не и беше за пръв път да се прави на него. Изненада се само, че отново не му  е отмъкнала дипломата, за да я размахва  и да драска името си върху неговото.

- А и ми казваш какви са хората! – продължи тя.

- Как ти казвам?!

- Казваш ми, че не харесвам някой, а аз го харесвам!

- Колко пъти си споделяла, че не познаваш ценен човек и никой не си струва за теб!? – попита той.

- Какво като съм казвала? Ще си правя, каквото си поискам! Няма да ми налагаш!

Внезапно той се оказа виновен за всичките и неуспехи и липсата на блестящи мъниста по накърненото и реноме.

- Аз не забравям като съм с този човек! – още крещеше тя, вярвайки че някой може да я излекува от всичките недъзи на личността и, само защото така и се е приискало.

Каза му, че отива до тоалетна в кафето зад ъгъла, а се върна след половин час, и пак не желаеше да знае, че е казала едно, а е направила друго. Искала да се разходи. Малко по-късно заяви, че пак и се ходи до тоалетна, а се върна след четири минути. Явно беше говорила с някого по телефона. И не си призна, че лъже. Тук се беше включил проблемът с неразпознаването на лица. Само че перифразиран в неразпознаване на личности. Считаше, че всеки, обърнал и внимание, е по-ценен от всичко на света и няма как и тя на свой ред да не му обърне. Типичната за хора с психопатски черти първа фаза от отношенията, а именно идеализиране беше на ход. До останалите две – обезценяване и изоставяне се стига винаги, но те сега не бяха актуални.

- Ще те запомня с това, че си човек, който не иска да живее с истината! – поде пак тя.

- Коя е истината?

- Че обичам друг и ти си нежелан от мен! – направи разреза на раната му по-широк и по-дълбок тя.

 

 

                                              37

 

Стори му се, че като в просъница видя онзи просяк, същия.

-Затруднен си да отговориш, а?

Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот