34

 

А те се бяха прибрали от работа и легнаха на спалнята да гледат филм. Преди това вървяха вечерните новини и той се учуди на новината, че гледането на спорт води до проблеми с мозъчните клетки. Лейди Стоун се ядоса и изгаси телевизора.

- Защо го спря? – попита той изненадан.

- Защото дрънкат глупости – раздразнено отвърна тя.

- Сигурно имат някакво основание за подобно изказване.

- Не могат да имат, защото имането е като нямането, а Вселената е пълна с черни дупки.

- Ето, че ти пак започваш да философстваш.

- Говоря така, както ми се говори – заяви нацупено тя.

- Невъзможно ли е да водим разговори като обикновени хора? – помъчи се да въведе приятелски тон той.

- Аз съм необикновена! Като искаш обикновени хора, говори си с тях!

- Защо започваш пак с този тон?

- Защото сме разделени!

- Разделени сме!? Какво имаш предвид? – изненадата му беше силна като атомна бомба.

- Щом ще се караме, да се разделим! – каза тя напълно уверена в решението си.

- Ти навлизаш постоянно в конфликти!

- Ти навлизаш като ми противоречиш!

- Значи не сме заедно повече? – поиска потвърждение той.

- Не, не сме!

Такъв беше начинът, по който Лейди Стоун скъса с него. Не искаше разговори и обсъждания. В подобни случаи двойките ходят на семеен терапевт, опитват се да се сдобрят и да изгладят противоречията си. Тя заяви, че късат и всичко беше история. Говореха часове, все по същия начин. Тя беше убедена, че никога не го е обичала, не е била влюбена в него и е стояла насила в тази връзка. Въобразяваше си, че той е нейна майка.

- Детето се отделя от майка си някой ден, нали? – питаше реторично тя.

- Нелепо е да мислиш, че съм ти майка! – беше възмутен той.

- Ти беше майка за мен през всичките години.

- Аз имам интимна връзка с теб и съм мъж. Защо да съм ти майка?

- Защото се грижеше за мен и ме отглеждаше! – настояваше тя.

- Хората в любовни отношения се грижат един за друг.

- Но ти беше майката за мен, не съм имала грижовна майка.

- С какво приличам на майка ти?

- Карал си ми се като нея, освен че си се грижил!

-А карането само между майка и дете ли се случва и не е ли обичайно? – продължаваше изумлението си той.

- За мен е така – ти беше моя майка и е време детето да се отдели от родителя си!

- Аз не съм те чувствал като мое дете!

- Сега съм пораснала и искам самостоятелен живот!

Нямаше начин Лейди Стоун да бъде убедена в нелепостта на теорията си. Наумеше ли си нещо, тя не се отказваше от него и колкото повече и се съпротивляваха, толкова повече  държеше на своето. Споровете изразходваха агресията и. И нямаше угризения на съвестта. Съвестта е спорен момент в човешките същества. Според общоприетата теория за структурата на човешката личност, идваща от Фройд, и продължаваща до днес, нейните части са три: То, Свръх Аз и Аз. При раждането си детето е преди всичко То. Инстинкти и пак инстинкти. С израстването се пораждат и развиват Аз и Свръх Аз. Последният би трябвало да е човешката съвест, всички морални норми, писани и неписани закони. Но има хора, при които развитието на Свръх Аза не започва. Някакво събитие пречи на тази част да се роди и оформи. Азът би трябвало да е онази уравновесяваща сила, която понася борбата между отдаването на инстинктите и общоналожените норми. Понякога да не се спазват същите е добре, излизането извън в каквото и да е отношение е шанс за развитие. Или сигурно пропадане в пропаст, от която няма как да се излезе без счупвания. На нея и се беше счупило малкото човече, което живее в душата на човека и приема света с доверие и радост. От мило и добродушно създание се беше превърнало в малък садистичен изрод. Наранено веднъж, то беше започнало на свой ред да наранява. Непослушното малко създание, което би трябвало да създава целия свой прекрасен свят, рушеше чуждите  светове. Затова неговия собствен беше сбор от останките от тях. Прав е бил Ерих Фром – в  нас има   една енергия, която или създава, или руши. В зависимост от насоката, която и даваме. В Лейди Стоун нямаше и наченки за създаване, както и наченки на съвест. Желанията я командваха, а не тя  желанията си. Пожелаеше ли да има нещо, намираше начини да го има. Достойнство, добри нрави, алтруизъм и честност – не ги притежаваше.

 

 

 

 

                                                               35

 

- Сега като се разделим ще се влюбя отново както, когато бях на 16 – каза тя същата вечер.

- Възможно ли е на 35 да си като на 16? Тогава си била наивна, а и не си имала задължения за прехранването си.

- Мога и още как!

- И как ще стане това? По поръчка?

- Защо не?

- Така ли се влюбват хората? Решават и готово!?

- Влюбват се като искат да се влюбят – настояваше тя.

- И ти влюбена ли си вече?

- Ами, да!

- Влюбена? – попита я той.

- Да, има друг!

- От кога?

- От две години!

- От две години ме мамиш!? – изуми се той.

- Стига глупости! Не са две!

- Ти току-що каза, че са две!

- Не е вярно!

- А колко са?

- Няма да ти кажа! Искам да се влюбя, така че да не мога да спя. И нищо да не мога да правя. - викаше тя.

- Влюбването и любовта са различни. Едното трае известно време и после, ако не премине в любов, е било просто емоция.

- Влюбването може да продължи цял живот и да съм 100 % отдадена на един мъж. На теб не можах да се отдам така.

- Как? – запита я.

- Всичко да ми се върти около теб.

- Едва ли е възможно – отговори той.

Трудно можеше да се разбере кога лъже и кога си измисля. Самата тя не знаеше, а това още повече усложняваше нещата. На другия ден една психоложка щеше да каже, че Лейди Стоун страда от множествена личност. На това се дължало забравянето. Различните личности в нея нямали кореспонденция помежду си и тя не съумявала по отчетлив начин да преминава от една в друга, така че да се разбира от околните. А и едва ли човек с такъв дефект би открил опция за подобно умение. Самата тя не знаеше за случващото се. Като била малка прeтърпяла катастрофа. Не се изяснило тя ли се хвърлила под колата, каквато била версията на майка и. Нейната собствена гласеше, че майка и я е бутнала под колата. И без да я е блъснала де факто, това бе приемливо обяснение, тъй като тя мразеше майка си безкрайно.

Затова една от личностите и може да е смятала, че са минали две години, друга да е знаела, че са минали три месеца, а третата изобщо да не е била влюбена.

Съвестта е свързана и със спазването на обещания, с интереса на другите да им е добре, с внимаването твоето щастие да не пречи на нечие друго.

- Моето щастие ще е нещастие за друг, защото той ще ми завижда – обичаше да заключава тя.

- Но това е косвено. Важното е да не пречиш с постъпките си.

- За мен е едно и също.

- Как да е едно и също? Ако ти имаш дете, някоя бездетна жена ще ти завижда и косвено ще я правиш нещастна. Но, ако убиеш нечие дете, това е пряка вреда – опитваше се да разясни той.

- За мен си е едно и също. И понеже все ще има завиждащи ми хора, не намирам повод да се интересувам от последиците от постъпките ми.

- Това е елементарно мислене.

- Не ме е грижа какво е  – продължаваше тя.

За него беше загадка как успява да намери оправдание, каквото и да е извършила. Може би това беше хитростта на То, останало да ръководи Лейди Стоун и да е господар на живота и, заблуждавайки я, че тя взима съзнателни и лични решения. То не е личност, а по-скоро напомнянето на природата, че ние сме първо животни и след това хора. Хитростта е характерна и за животинското царство. Маймуните умело крият бананите си от своите събратя. Например маймуна знае, че друга я следи, но скрива бананите си, а после чака в засада следящата я да си тръгне, и ги премества на друго място. Медиите наскоро бяха разпространили два интересни случая.

 Прасе, намерило автобусна спирка близо до дома му, и се качвало всеки ден в автобус №24. Возело се на последната седалка, гледайки през прозореца, а като стигнело същата тази спирка, слизало и се прибирало. Един ден някой го забелязал и съобщил на местния вестник, а стопанката му се разплакала от радост. Тя мислела, че някой го крадял  през деня, за да го угоява допълнително и да го заколи за Коледа. А тя си го отглеждала за собствено удоволствие и не искала да го поднася на празничната си трапеза.

Вторият е за куче, харесало овца за своя майка. Стопанинът на двете животни изкарвал сутрин овцата на паша. Кучето ги изпращало  и се галело в нея при тръгването и. Привечер, когато тя си идвала изморена, но с пълно виме, то се гушкало при нея в обора и бозаело с радост топлото и хранително мляко. Намерило ползата от имането на овца-майка, както прасето изпитвало интелектуално удоволствие от екскурзиите. Прасетата имат истеричен тип нервна система. Явно пътешествията са  лекували и нервите му.

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот