3 

 Питаше я всеки ден:

-Мислиш ли за мен, когато не съм с теб?

-Мисля – отговаряше тя.

Но питаше също:

-Можеш ли да живееш без мен?

-Мога – отговаряше отново Лейди, със същата интонация.

                                                       4

Самотният човек носи в себе си парче от пъзел, който самият той никога не е виждал. Едно единствено парче, засядащо из различни места по тялото. Например в гърлото и тогава преглъщането е невъзможно. Например в дробовете, тогава дишането е трудно. Например в сърцето, тогава биенето му се учестява. Превръща се в прашинка в окото, която му пречи да гледа двама, които изглежда, че се обичат.

А той се опиваше да разговаря с Лейди Стоун. В мига, в който я видя, разбра, че могат да бъдат добър тандем. Имаше нещо силно в каменното и лице. Вероятно мнението му, че камъкът е трудно разрушим, го накара да поиска да е с нея. Самият той, прекалено чувствителен за мъж, инстинктивно беше привлечен от жена, която не знаеше как да я боли. Да, на вид беше съвсем обикновена. Само очите малко по-големи. Дълги години му бяха необходими, за да разбере, че са такива не защото бяха единственото живо в нея, а защото трябваше да са малко по-напред от лицето, понеже като цяло камъкът е слабо гъвкав. В началото беше важно, че изглеждаха красиви. Все пак един мъж търси и красивото, не само да е в добро партньорство с любимата жена. Красотата е относителна. Банално, но факт. Факт, който няма как да бъде смазан от баналността.

                                                        5

 С котешката си ловкост той се вмъкна през един от етажните прозорци в коридора. Ето, че отново имаше отворена врата и  успя да влезе незабелязан от жената в светла дреха. Малко мушване зад масичката и готово. След излизането и  полегна с удоволствие на мекото легло. Беше му се насъбрал сън. И котките като хората си имаха свой резервоар за сън. Мястото между очите беше това пространство, в което се натрупват всички малки парченца сън, с които се сдобиват всеки човек и всяка котка всеки ден. И които изчезват винаги, когато очите се затварят, а съзнанието се отдалечава от своя притежател. Този резервоар е свързан неизменно с промяната. Ако го нямаше, тогава отегчението, умората, напрежението, страхът, болката щяха да унищожат постепенно, но и напълно промяната. Затова въпреки неудобствата, които понякога създава този резервоар, той е един добър начин да бъде стимулиран самия живот. Котките усещат по-добре от хората своя резервоар за сън. Но не затова спят повече. Тяхната медитативна наблюдателност създава толкова емоции, че самият им резервоар изглежда е настроен по-интензивно към тях.

Ровенето в тишината е благодарна работа. Откриваш  какво ли не, включително и звуци, които принадлежат на миналото. Звуковите следи живеят трайно и се раждат отново, когато някоя котка поиска. Или някой човек…Колко ли хора са способни да чуят нещо, случило се в миналото…

Винаги можеше да  наблюдава с едно око и всяка котка се възползваше. Едното полузаспало, а другото – полунаблюдаващо. Изследването на нещата, когато те изглеждат семпли и безинтересни, е предимно котешко изпълнение. Възможно ли е  простите неща да бъдат обяснени? 

                                                 6

                                      

 Един път се чу, че задаването на въпроси говори за голяма интелигентност и ставаше дума за зададени на някой, който така или иначе има отговори. Но те не са отговори на конкретни въпроси, а просто отговори. Той не мислеше, че  въпроси, които  вървят в комплект с отговорите, имат голямо познавателно значение. Такова задаване не е умение, а приобщаване. Приобщаването е хубаво нещо, но не и когато се приобщаваш към лоши неща.

Видя я, цялата направена от премисленост и заучени жестове. Една стена, в която си удари главата още при първата среща. Това, че човешките същества се делят на стени и уютни стаи не е общоприет факт. В стената се удряш, и удряш, и удряш. В стената твоите опити да погалиш падат на земята като букети железни цветя, направени от некадърен майстор в момент на лошо настроение. Някои хора са завинаги стени, други са ту стени, ту топли стаи, а някои са само стаи. Последните са най-рядко срещаните. Човечеството познава малко стаи, в които в кратки мигове е могло да се събере цялостно и да знае, че е общност. Стената е една тенденция за стая, твърде неорганизирана, за да знае, че още три стени и ще може да се влезе в нея.

Но и хората-стени си имат предимство. Сблъсъкът с тях създава не само рани. Раните зарастват, ударите остават и се ражда силата.  Силата е някъде в разстоянието между един и друг човек. Тя е невидимия магнит, който създава връзките, и който разрушава връзките. Силата е да допуснеш някого до себе си. А щом можеш някого, можеш да допуснеш всичко. Можеш да допуснеш започването от нулата, когато твоят свят се е срутил. И нулата да започне бързото броене на събитие след събитие, които се навързват, създават поредица от случки и накрая е организиран един нов свят, който навярно един ден ще рухне отново.

А той си беше едно чупливо същество. Майка му го беше родила полусчупен. Когато едно дете е нежелано, в него нещо се счупва едва ли не завинаги. Но не видимо, разбира се. Вижда се само в очите, сякаш някой е бъркал в такива очи. Не, че е правил опит да ги вади или нещо такова, а само да се намеси. Не беше разбрал причината за такава намеса.

Усещаше, че има нужда да бъде чупен многократно, за да се сдобие с твърдост. Едно чупливо същество, живеещо в свят, основан на твърдостта, се страхува постоянно. Трябваше да бъде като костите. Костта се състои от малки, чупливи частици, които при всяко стъпване, се чупят и зарастват. Но нямаме достатъчно изтънчен слух да чуем финия звук от непрестанните счупвания. Според антрополозите страхът е най-старата човешка емоция. Той е по-дълбок от радостта и въобще, от всяко друго чувство. Прието е, че всеки човек носи страх. Страх, който го държи жив. Но вероятно и който го убива. Страхът, поддържан всеки момент, запазва тялото, но руши психиката. Доброто количество страх е полезно, но то е равновесно. Равновесието е трудно постижимо, защото е едно непрестанно поддържане на противоположностите в техния синхрон. Те си противостоят, но не са в конфликт една с друга.  А той не знаеше кое е по-смисленото от двете. Не знаеше дали да избере едно съществуване, в което се случваше да бяга постоянно и да е почти спасен. Или да е безсрамно смел и да се погуби, заради едно или няколко дръзки изживявания.

 

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот