38

 

 

Преди много години, точно 13 всъщност, беше получил тетрадка от бъдещето. Такива тетрадки се продават масово, но повечето са фалшиви. Произволни автори пускат на пазара донесеното. Отсяването на истинските е трудно, едва ли не невъзможно. Той усещаше, че тази е истинска, тъй като не съдържаше толкова хвалби, колкото препоръки и наставления. Беше се озовала този път в плик от писмо над една купчина стари кутии. Твърде бял, за да не бъде забелязан. Не разбра веднага, че е с биографични данни за самия него, тъй като те идваха отпред назад, т.е. се завръщаха, за да му подскажат. Такива завръщащи се неща предизвикват недоверие, а и са като кръстословица. След като я решиш, излизат факти. Преди това са непопълнени празни места. Отговаряш на няколко въпроса и готово.

Образуваха се няколко изречения. Казваше се, че ако не е смел в този си живот, тъй като е наследил смелост от предишните, ще бъде жестоко наказан. Промени, неудачи, финансови и емоционални загуби ще съпътстват живота му. Спортен хъс, предприемачество, амбициозност, проницателност – това са основните му качества. Прочете, че ще си отвори магазинче. Че в предишен живот най-много да започнел нещо и не го довършвал. Сега не можело така. Писано му било да достигне сам до определена височина на своя връх и тогава да срещне съмишленик. На 35 години щяло да му се случи нещо, което да промени съдбата му из основи, както и много чужди съдби. А с Лейди Стоун щели да се разделят.

 Излизаше, че всичко е решено предварително. Тогава за какво живееше? За да изрече предварително зададените му реплики и да изпълни строго определената си роля? Не беше ли твърде скучно и безсмислено? Бегло си спомни, че не беше обърнал внимание на тетрадката, особено пък що се отнасяше за раздялата им с Лейди. Как така някой ще знае по-добре от него?

Може би написаното се отнася до хора, които не познават себе си и не могат да правят съзнателно избори. Тогава се включва така наречената предопределеност. В бъдещето си те са същите онези хора, които са били в миналото си. Но, ако той знаеше как да избира с душата си, всичко, което е било ясно за него, си остава в бъдещето. Той би живял винаги в настоящия момент. И съответно не би правил груби грешки, а само такива, от които да се учи с лекота. Тогава би накъсал всичките тетрадки и би ги изгорил в камината на съседите си, тъй като нямаше собствена. Беше се оставил 13 години да живее с последиците на миналото. И това можеше да продължи докрай. Вечността предлага тази възможност.

Нямаше как да не отиде при тълкувателка на тетрадка от бъдещето. Тя не излизаше от ума му, заедно с въпросите си, до които неизменно водеше. В града на приятеля му лесно намери една. Имаше ги много. Влезе в лъскав офис и една твърде нелъскава жена го посрещна с опростена физиономия. Целият и занемарен вид беше нищо в сравнение с неглижирания и изказ.

-Защо си така посърнал? – го попита тълкувателката.

-Вие би трябвало да знаете.

-Я да видим какво ще покажат числата!

-Аз имам тетрадка. Бих искал да я тълкувате – каза той.

-Остави сега тетрадката. Ето ти празен лист. Записвай!

-Да записвам? Какво? И защо?

-Като излезеш от тук ще забравиш всичко, което съм ти казала. Затова карам посетителите да записват. И така. Да видим здравето сега. Имал си тежка ангина. Проблеми с очите. Ще имаш пак ангина.

-Не може ли да се избегне?

-Няма нещо, което да бъде избегнато – отговори уверено тълкувателката.

Ето защо някои хора се страхуват да посещават тълкувателки, още повече да им вярват. За тях неизменността на събитията управлява живота. Напълно изключват самоизграждането на нови случки, както и елиминирането на предначертани.

-Ти защо не си в чужбина? Трябвало е да заминеш! – продължи тя.

-Не знам. Но винаги съм искал да го направя.

-Ще заминеш, пътят ти е отворен.

-Не съм сигурен какво да правя. Тук ли да остана или не…

-Ако останеш тук ще бъдеш сам, но ще изкараш пари. Ако заминеш ще преподаваш нещо на много хора. И на двете места ще е един вид търговия.

-Кое от двете да избера?

-Опитай първо едното, после премини на второто. Осен това ще живееш много дълго.

-Наистина ли? – усъмни се той.

-Да! Ти си от два рода на дълголетници.

Това беше вярно. Както и други факти, казани му от жената.

-Било е решено да се разделите с приятелката ти. Тя е човек на крайностите. Или всичко, или нищо. Не приема средни положения. Писано ви е било да не сте заедно. И да останеш с нея, до две години ще се разделите окончателно. Ти прецени дали си струва да губиш още две години с жена, която не те обича.

-Какво друго е било решено?

-Ще срещнеш друга жена. Тя ще ти роди син. След три години. Кажи ми можеш ли да градиш от нищо къща?

-Да, изглежда мога.

-Значи разбрах кой е асцедента ти. Изключително лоялен си. И мазохист. Защо позволяваш да те тъпчат? Като цяло се пазиш, но за някои хора нямаш защита.

-И досега не мога да си обясня. Просто не зная защо се случваха всички онези ужасни неща. Тя сякаш имаше дистанционно, с което  ме управляваше.

-Така е, защото си много отговорен. Бил си воин в поредица от животи. Научил си се на самодисциплина и оцеляване при всякакви условия. Понасял си  лишения в името на общата цел. Оцеляването ти, но не и личните ти нужди, е било усвоено до съвършенство. Сега няма да ти се налага да оцеляваш. Но ще трябва да се отървеш от чувството за самота. Както и ще трябва да се научиш да се доверяваш. Безсмислената упоритост е друга твоя черта, която си унаследил и от която трябва да се откажеш. В отношенията с приятелката ти е оказала решаваща роля. Вярвал си, че можеш да я промениш и обърнеш към доброто.

Тя не му каза нищо ново. По-добре щеше да потърси авторката на тетрадката и да я попита ще може ли и този път да отиде в бъдещето. Обеща си, че ще я слуша внимателно и няма да се присмее на видяното от нея, както направи първия път. Не беше трудно да я намери. Тя вече имаше свой кабинет в столицата, приемаше ежедневно желаещи да се срещат със себе си не само в бъдещето, но и в миналите животи.

Поздрави я, а после и припомни какво се е случило преди 13 години. Беше и приятно да чуе, че посещенията и на бъдещето са полезни за хората. Или безполезни, когато не искат да се вслушат в тях. Но за нея последното беше все едно. Нали тя си вършеше работата, а вникването в посланията и вече не беше нейна задача.

-И сега какво има да се случва още? – попита я той.

-Незабавно си тръгвай.

-Как така? Къде да отида?

-Тръгни си и ще видиш.

-Ама къде да тръгна?

-Вземи решението и ще разбереш – каза тя.

-И после?

-После ще дойдеш пак при мен.

-Не искате ли да ми кажете повече? – настоя той.

-Ще ти кажа, когато ти ми съобщиш, че си я напуснал.

Не успя да изкопчи нищо повече от нея. При втората им среща тя беше по-разговорлива. След време щеше да се пита защо въобще я е посетил. Но когато свикнеш с определен живот, битието ти се превръща в навик. Теб те няма, както ги няма и ежедневните решения. Всичко се извършва на автопилот и при изчезването на сигурния свят изведнъж се оказваш твърде жив. Не знаеш какво да правиш с тази живост. И инстинктивно търсиш или някой да ти казва какво да правиш, или сам да се вкорениш на ново място и да се приспиш пак.

-Ще учиш инженерство. Но не за неодушевени неща. За живи. За най-живото.

-Какво означава това?

-Не мога повече да ти кажа.

-И какво друго?

-Ще си на чуждо място. Всичко ще ти е непознато. Ще живееш около много вода. Имаш много раждания около морета. Затова то ти е така близко. Ще правиш това, което правиш най-добре. Ти си знаеш какво е.