30

 

Тази жена се развела две години след раждането на сина си. Съпругът и тежеше 160 кг. и приличаше на нея по невъзможност да преглъща чуждите реалности.  По скоро използваше обилна храна, та да ги преглътне. Затова наподобяваше маса от разнообразна храна, която с мъка се разхожда по света в търсене на още. Синът им мразеше и двамата, чувстваше се изоставен от родителите си. Останал при баща си след развода, той го беше отгледал с помощта на майка си. Майка му, бивша счетоводителка, се чувстваше жена с високо положение и не търпеше волности в разсъжденията. Строявала всички, докато внукът и не започнал да строява нея. Той си беше намерил нова жена и сега майка му биваше обгрижвана от нея. Двамата бяха едно и също същество, разделено нелепо от някой побъркал се бог. Еднакви в същността си и еднакво принципни в егоизма си. Тя изпадала в истерични пристъпи и мятала телевизора през прозореца, чупела стъклото на вратата, остъклението на терасата, нарязвала си роклите с ножица и се заканила, че ще отсече ореховото дърво, ако и се противоречи. Но не това била причината за развода.

Една вечер тя за пръв път се изключила от реалността пред мъжа си. Свлякла се внезапно на пода с крясък. Той се изплашил:

-Такава параноя ме хвана, че нямах смелост да се покажа. Не ми беше казала, когато се женехме. Медицинското свидетелство го извадила от друг град, така скри заболяването си.

 Не спал цяла нощ и се самонавивал. Не искал синът му да се научи да бяга по описания начин. Общоприето е мнението, че подобно изключване е вредно за обществото и за самия извършител. Защото така той не може да отговаря за действията си по време на изключването и може да извърши всякакви публично неполезни деяния, за които пък после по закон няма да отговаря. А е вредно и понеже не е способен да върши качествено каквато и работа. Ако е свързана  с машини може да падне върху тях и да се нарани, да ги спре или пусне и така да прекрати производствения процес или да предизвика авария.

Новата любов на бившия и съпруг беше една ревнивка – не му даваше да излиза сам, звънеше му безспирно и ако се случеше да е в нечия компания, го обвиняваше, че гледа телевизор някъде, съдейки по чуващите се гласове. А и като се грижеше за майка му, прибираше цялата и пенсия. Това донякъде не беше лошо, тъй като той изяждаше едната част незабавно, а другата отиваше в джоба на сина наркоман, започнал с наркотиците на 13-годишна възраст. Баща му разказваше как му е угаждал за всеки каприз, как искал да му е и баща, и майка. Нямало нещо в магазините да е  поискано и неполучено. А синът не само не харесвал родителите си, но даже не знаел кой от двамата не харесва повече. Майка му му приличала на известна певица с лоша слава, а баща му на бездънна каца с масло. Събрани двамата той виждал като двойка уроди и не било трудно да си помисли, че и той е урод като тях. Срамувал се и избягвал да ги среща по улиците. Срамувал се и от дома си. Веднъж дошли служители от кабелния доставчик, към който той пожелал да се включат. Докато монтирали кабелите и настройвали телевизора, се криел в тоалетната, молейки се по-бързо да си тръгнат. Вече 20-годишен, не спираше да взима хероин, както и да краде. Течаха дала за кражби, за притежание на наркотици. Но никой от тримата не се притесняваше. Той отказваше да отиде в комуна. Един път беше участвал, но не му харесало да ходи на църква, както и да спазва режим.

 Също като баща си, като майка си и като Лейди Стоун, той държеше да командва времето и пространството с всичко, мотаещо се из тях. Тези хора искаха да са диригенти на оркестър, без да разбират от музика. А оркестърът по възможност да е безмозъчен и безропотен. И защото не ставаше, Лейди Стоун беше убила сърцето си, приятелката и си убиваше мозъка, нейният съпруг се пълнеше като бездънен кладенец с храна, а синът им до няколко години щеше да е под земята. Общото между всички тях беше, че се унищожаваха настойчиво.  При изчезванията си от света, приятелката му губеше безвъзвратно клетки от мозъка си. Краткотрайната и памет не функционираше въобще, въпреки че с педантични подробности се разхождаше из детските си години, разполагайки с дълготрайната. Помнеше имената на съучениците си, прякорите им, имената на учителките и наложените от тях наказания, но не знаеше какво е яла сутринта, кой е срещала и какво и е било казано само преди 15 минути. Тя не знаеше и, че синът и я крадеше от години и при поредната кражба се удивляваше на изобретателността му. Беще забравила и, че доброволно му дава пари, като имаше случаи да носи на дилърите дължимото, та да не го убият. Разказваше и за бившата си свекърва:

- Сега се връщам от тях – каза тя с усмивка.

- Какво си правила там? – попита я той.

- Ходих да занеса един пакет спагети. Бях си купила два пакета, но не ми харесаха и исках да подаря единия на някого.

- Решила си да е на бившата свекърва?

- Да. Тя се зарадва. Но изяде спагетите неварени!

- Наистина ли? – не можеше да повярва той.

- Да! Веднага им се нахвърли, отвори пакетчето и ги изяде с удоволствие.

- Тя не знае ли, че се варят?

- Не знам. Седна на масата и започна да брои столовете.

- Как да ги брои? – продължаваше да се удивлява той.

- Ми така. Едно, две, три.

- Съвсем си е изгубила разума, а?

- И посочвайки един стол попита: “А това ееей там какво е?”.

- Хахаха.

- Отговарям и, че е стол. А тя продължава  с броенето на чашите на масата.

- Вярвам си се забавлявала?

- Разбира се. Още повече като видях една картичка, написана до дъщеря и.

- До дъщеря и?

- Да!

- На картичката пишеше следното: “ Ние живеем в центъра на града. Ела да ни видиш. Майка ти.”

- Само това?

- Да. И е оставила картичката на шкафа, за да я пусне сина и следобед.

Такива бяха разговорите между приятелката и него. Лейди Стоун се смееше с тях, но предпочиташе да съветва какво трябва да се направи с бабата. Разобличаването на  чуждите намерения и доставяше истинската  наслада.

 

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот