19

В съзнанието му се самонастани една случка от началото на връзката им, когато възрастна дама ги спря на улицата и обвини Лейди Стоун в безхаберие. Развика се:

- Защо лъжеш доброто момче? Или остани с него, или си тръгни! Не можеш да идваш  и да си тръгваш!

Той се учуди на грубостта на тази стара жена, позната на семейството му. Тя виждаше любимата му за пръв път. След години щеше да осъзнае, че само с присъствието си Лейди Стоун трупаше негативи за себе си, че самото и излъчване предизвикваше неприязън. Само той не можа да разбере това. Не искаше да го разбере. Или нямаше смелостта да го разбере. И трите възможности значеха едно – човешката ни слабост да предпочитаме илюзиите си пред истината. Днес, след повече от десет години, този спомен изплува на повърхността на съзнанието му. Поредици от подобни спомени го последваха. И поредица от идеи за собствената слепота.

                                            20 

После легнаха да спят, а той си мислеше за всички жени, които беше срещал, докато беше обвързан. Сравняваше ги с нея и смяташе, че тя е най-добрата. Всъщност Лейди беше най-добрата му идея за жена и безконечните несъвпадения не го тревожеха. Преди четири-пет години се запозна с едно момиче. Обикновено на пръв поглед, но пък с необясним чар. Беше различно от неговата Лейди, показваше сърдечност и чувствителност. Говореше добре, беше възпитано, с мило лице и изящни ръце. Нос с красива извивка правеше лицето и особено приятно и интересно. Усмивката и идваше от сърцето и разказваше приказки за цъфнали поляни, заснежени върхове, приютяващи еделвайси, за кални дамски велосипеди и планински пътечки. Заговориха се случайно, изглежда нямаше какво толкова да си кажат, но неусетно се появи привличане. Всеки ден по няколко разменени думи. Привързаността беше факт, a близостта се промъкваше бавно и завладяваше мислите. Стигна се дотам той да помисли, че има по-добра и по-мила жена от неговата.

Но постепенно се оказа, че новата му позната е същата, с тази разлика, че умееше да говори добре. Думите могат да правят вълшебства, когато липсват реални събития в живота. Странно как се задоволяваме само с разкази за непреживяното. Беше чел, че за мозъка е едно и също дали неговият собственик изживява нещо или си представя, че го изживява. Бил направен следният експеримент. Определен брой спортисти разделили на три групи. Първата група тренирала усилено за състезание. Втората група си представяла, че тренира. А третата група въобще не тренирала. Накрая, при сравняване на постигнатите резултати, се оказало, че първата и втората се справят еднакво добре. А третата имала по-ниски резултати.

По същия начин тази девойка му разказваше колко прекрасно би било да заспят в едно легло, глава до глава; да се разхождат из гората, хванати за ръце; да галят едно и също морско свинче по едно и също време. Но нито лягаха в общо легло, нито някога усети с нея разходка сред дърветата, нито имаше домашен любимец. Случиха се две-три неща, които все пак донесоха известна реалност в нереалните им отношения. Една сутрин на вратата се позвъни. Той отвори и куриер му подаде голям пакет.

-Заповядайте. Това е за Вас.

-Благодаря.

 Отвори го с предчувствие какво може да съдържа. Видя ксерокопирана картина, направена на лош принтер. Отдолу обаче намери истинска такава. На нея беше изобразена спирала, приличаща на облечено в бална рокля слънце, парцалчета от роклята около него, каменни стълби с газова лампа, вплетена в тях… Стълбите внезапно спираха, а на тях можеше да се качи той. Очите на човека на картината бяха като неговите, овалът на лицето – също. В картината беше загатната една негова тайна и първоначално малко се засегна, че момичето я е споделило с талантливия художник. Но после си каза, че е било акт на любов, а не на предателство.

 Неприятният момент беше счупеното стъкло. Момичето несъобразително беше изпратило картината необезопасена, но за негово голямо успокоение тя не беше повредена. Другото недообмислено – тя беше прибавила и парче шоколад. А историята се развиваше през лятото. Естествено – шоколадът разтопен, но само ксерокс-копието изцапано. Нито за счупеното стъкло и каза, нито за нацапаното с шоколад. Не искаше да я разстройва. Тя беше ранимо момиче, би се притеснила, си мислеше той. А телефонът вече звънеше, беше тя.

- Здрасти! Как си?

- В много добро настроение, благодаря за подаръка, истински ме развълнува.

- Изненада ли се като видя ксерокс-копието?

- Не, знаех си, че ще направиш нещо подобно.

- Наистина ли?

- Да! Започвам да те опознавам.

- Това ме прави открита мишена пред теб.

- Не го приемай така, аз няма да стрелям.

- Доскоро! На работа съм!

- Добре. Ще се чуем. Хубав ден!

Той разгледа картината, а след това я прибра в една чанта и излезе да търси ателие за рамки и стъкла. Лесно намери и след това отиде на работа.  По пътя получи съобщение със следното съдържание: “Целувам те там, където се усмихваш”. Усмихна се, разбира се, и вече пристигна на работа. Там го чакаше с  леденото си лице неговата Лейди…

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот