39

 

Един ден след заминаването му Лейди Стоун, която си беше измайсторила медал за своята честност, и си го носеше на якето, на блузката, а в краен случай и в джоба на полата си, покани новия си любим у дома. Случи се вечерта. Първо отидоха да се къпят в един много мръсен язовир. Гражданите хвърляха всякакви боклуци там. Традицията се спазваше, без някой да разполага с  обяснение. Като при повечето традиции. След язовира тръгнаха към дома и, а ‘новият и човек’ я държеше за ръка.

Той се казваше Невинен. Що за име му бяха сложили родителите? Не се ли срамуваше, че е странно? Знае се, че ако името нарушава добруването на носителя си или го оскърбява със значението си, същият има правото да го промени законово. Тъкмо тогава той осъзна, че името е послание. Кръщават те такъв, какъвто трябва да си. Всяко име си има значение, което притежателят му трябва да изпълни. Не което е, а което ще му е основна задача в живота. Ако името съдържа значение на свежест, то човекът трябва да е възприемчив към новото и да приветства това, което получава от живота. Ако е радостно, трябва да се научи да се радва, ако е смело, трябва да е смел, ако е с думата ‘любов’ в него, трябва да се научи да обича. Освен това, безкрайното повтаряне на името му от другите го ‘омагьосва’ да се настройва на честотата му. По тази логика Лейди трябваше да се научи да е лейди и да е постоянна, твърда и непоколебима. Тя беше такава, но в друг смисъл – не променяше основния си възглед да не допуска никой до себе си , но се оставяше да и се влияе. Не, тя не беше зависима от наркотици, но за сметка на това зависеше от лошотията около себе си. Свързваше се с нея и я правеше още по- брутална. А лошотия, колкото искаш. Често се случва хората да развият обратната характеристика на името си. Тези, които трябваше да са весели, ставаха прекалено тъжни; тези, които трябваше да са добри, ставаха прекалено лоши, тези, които трябваше да са мили, преливаха от наглост. В този ред на мисли Невинен беше не само прекалено виновен, ама и така опорочен, че самият порок би се скрил от срам и ужас при узнаването  на делата му.

 

 

 

                                                          40

 

 

Не различните, а еднаквите се привличат. Вибрацията на трептене е специфична и ако същества с подобни вибрации се срещнат, те се усещат и харесват веднага. Ако са им твърде различни трептенията, моментално се отдръпват и отвращават един от друг. При първата им среща не само, че не я хареса, ами му се искаше да избяга. И досега не знаеше каква сила го е държала до нея. Тогава беше по-неугледна, макар и по-млада. Преправила една блуза на майка си, а полата и – от магазин втора употреба. Не можеше да си позволи да влиза в обикновени магазини. Но се радваше на умението си да е модерна. Носеше дрехи само от памук. И то сини. Други не приемаше. И зимата, и лятото облеклото и беше еднакво, с малки разлики. Наричаше принципност желанието си да е облечена винаги в памучни дрехи.

- Няма никога да се обличам с дрехи от друга материя – казваше тя и се гордееше със себе си.

- А защо? – я питаше той.

- Защото тя е най-добрата материя, а аз търся най-доброто – усмивката и, сключила договор с есенцията на пародията, се разстилаше по грозноватото и лице като недостатъчно количество смес за палачинка в недобре загрят тиган.

 

 

 

                                                            41

 

Невинен си удари крака, както разхождаше ръката си по задните и части, изохка от болка и се наведе да види какво е положението. Шипков храст се беше забил в плътта му и капка кръв се размаза по показалеца на същата дясна палава ръка. Успя да я види на лунната светлина. Не обичаше да го боли по този начин – внезапно и непредвидено. Преднамерената болка си имаше специално значение за него. Но не и сега. И не и така. Зает беше. Защо да го безпокоят тръни и рани? А тя се притесни така силно, че да си помисли човек, че и пука за него. Чак се разплака за излишно пролятата кръв и си обеща да пролее кръв колкото язовира, за да се компенсира болката му. Не от съчувствие. А за да му покаже колко е загрижена. Наведе се и много нежно и внимателно целуна крака му.

- Ох, горкото краче! – каза тя с мил глас.

- Не се притеснявай толкова  – успокояваше я Невинен.

- Цун! Цун! Цун! – продължаваше пристъпа си на показност тя.

- Спокойно, бейби! Наред съм!

- Ох, на мама милото, сладко, нежно краче! Я мама да види какво му е. Може ли мама да направи нещо за него? Ето, още целувки. Цун!

 Невинен не се озадачи. Такива жени харесваше – готови да режат ноктите на краката, а това да им носи нечовешка наслада. Вече беше имал подобна приятелка. Режеше му ноктите, защото мислеше, че като е висок не може да си достигне пръстите на краката.