7

С Лейди Стоун чувстваше каменната опора на едно нормално само по себе си живеене. Не му се налагаше да се притеснява за нея, защото например тя не можеше да се разболее от нищо. Можеше само да бъде разрушена, времето или някакъв по-силен удар да я направи на камъчета или на дребни отломки. Можеше внезапно да се срути, да се срине дори до купчина пясък, така че да се разбере, че никога не я е имало. Но със сигурност нямаше да страда, че може тя да страда. Има някакво удобство в това да живееш със същество, което не би ти създало неприятности от подобно емоционално естество. Съпругът на Ана Каренина в едноименния роман на Лев Толстой е описан  като човек, който не понася страданието. Един такъв човек може да бъде лесно манипулируем, зависимостта от страдание е като зависимостта от всичко друго. Човекът със зависимост е човекът с копчето. Натискането е неизбежно, контролирането – също.

                                                       8

Коти-Шанел е красивата черна котка с бяло герданче и бяло сърце на коремчето. Най-голямата и мечта – розова шапка с две дупки за ушите, плетена от известна дизайнерка, беше на път да се осъществи.  “Коти-Шанел, Коти-Шанел минава” се чуваше зад нея, но като всяка дълбоко уважаваща себе си госпожица, тя се преструваше, че не е чула, а за обръщане и дума не можеше да става. Главната улица беше нейната страст, особено “Кучано”. Не беше стъпвала още вътре, но през прозореца беше поглеждала със сигурност. И това, което очакваше да види вътре, се сбъдна. Кучета, облечени в бели къдрави престилчици, притичваха едно през друго, носейки на клиентите ароматни торти. Тя се чудеше дали тортите в “Кучано” са същите като тези, с които я бяха черпили онези с малкото козина. Какво шарено нещо са идеите – летят в своите си цветове. Където и да погледнеш ги има. Всяка с форма, но цветът беше по-важен за Коти-Шанел. Тя знаеше, че някой ден ще хване своята. И не за да бъде най-щастливата котка на света, а защото идеите даваха приключения. Всеки се раждаше с щастие според нейните представи. Щастието не беше като идеята, да лети насам-натам, да го бъркаш с пеперуди, скакалци, глуповати мухи, че и с облаци понякога, когато си особено разсеян. Щастието беше онова постоянно движение във въздуха, което кара котките да желаят играта не само в самата игра, но и в храната, в спането, в разходките за любовни изживявания. Дали е такова щастието и на другите се питаше понякога Коти-Шанел. И искаше да срещне някой, който да и отговори. Вярно е, че не един път беше се разминавала и с  болни, и с опърпани котки, и с  наранени, и с тъжни. Тя беше разбрала, че тези котки бяха повярвали на хората и затова им се беше случило всичко неприятно. 

                                                      9

При първата им среща отидоха на заведение. И двамата не бяха много гладни, затова си избраха сладолед. Но се оказа, че Лейди Стоун яде сладолед само на клечка и мелба не би понесла. Разбра се, че в нея не само тялото е каменно. Вкаменено беше всяко решение. Тя се оправда, че само такъв сладолед и харесва – обзаведен с клечка и нямало значение, че е все сладолед.

-Аз ям сладолед само на клечка.

-А другото какво е? Не е ли сладолед?

-Не, защото видът променя вкуса – обясни важно тя.

-И по какъв начин става това?

-Както, когато кръвта замръзва във вените, след употреба на алкохол.

-Кръвта не спира да циркулира в тялото.

-Лъжеш се. Моята кръв спря като се напих.

 Тръгнаха си съвсем гладни. Всеки носеше своя глад. Един глад плюс друг глад не прави взаимно споделяне на глада, а огромен, вълчи глад. И трябва много храна, специална храна. Той се надяваше, че ще се нахрани един ден в нейно присъствие и няма да си тръгне  гладен. Нямаха кола и зачакаха трамвая. Той забеляза, че се качи първа от двайсетината човека на спирката. С времето щеше да узнае, че  иска да е първа във всичко. Беше изградена само от искания.

В традиционната представа любовта е да искаш да обичаш и да искаш да те обичат. А той се питаше дали  любовта не е способността да обичаш и способността да позволиш да те обичат. По правило случайните деца имат голяма нужда от любов и се привързват дълбоко. Тези обстоятелства обаче едва ли можеха да му попречат. Не искаше повече да е сам. По-добре с Лейди Стоун, отколкото с никой. Погледът на един самотен човек е просмукан от образите на всички предмети в самотната му стая. Тези образи създават статичност, която неизменно води до огромно емоционално объркване. Всеки предмет трябва да бъде гледан най-малко от два чифта очи. Следите от кръстосани погледи се срещат навсякъде в жилище, в което живеят хора, споделили дори и малко.

Сега, когато си спомняше началото, разбра че то е предвещавало края. Един край, който е започнал в началото, обсебил е самото начало и то се е превърнало в нещо крайно. Цялата болка от неизвестния брой нахвърляни в кошчето години беше в него. В празния дом, в празното легло, в празната прегръдка, в празния от чужди вещи куфар. За пръв път в този дом на приятеля си той беше дошъл само със свои дрехи, само със свои вещи. Безразличното лице на Лейди Стоун се бе превърнало в сянка, която го преследва. Защо ли срещаше  само други Лейди Стоун по улиците? Защо си мислеше, че тя е зад всяко женско лице?

Защото той беше програмиран да привлича Лейди Стоун. Трудно е да се обясни с няколко думи. Жените, които са имали бащи алкохолици, привличат за съпрузи алкохолици. Мъжете със студени майки се омъжват за студени жени. Всеки от нас е мисли и емоции, а според последните изводи на напредничави психолози всеки е като абониран за нещо, ако не бъде разпрограмиран от самия себе си. Ние се опитваме да пресъздаваме семейната среда от детските ни години, за да поправим онова, което ни е измъчвало. А и защото тази среда е в нас. И защото виждаме това, което сме виждали винаги. Няма как да се промени просто така онова, върху което се фокусираме. Именно на това разпрограмиране беше дошло времето да се научи. И желанието за разпрограмиране го беше накарало да действа.

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот