28

По време на ремонта Лейди Стоун отиде да купи мъдрости, взимайки всички налични пари със себе си. И се върна без тях. Изгубени или откраднати? Не се разбра. Но не се случваше за пръв път, нито за последен. Тя зарязваше разни важни предмети може би така, както зарязваше хора и събития, без да се обръща назад и без да се загрижи за по-нататъшната им съдба. За нея би могло да се каже, че минава през трупове, заради самото желание да мине.

 

А в града дойде панаир и Лейди използва възможността да се качи на уред, в който ентусиастът влиза и започва хаотично въртене, траещо няколко минути. Не само главата я заболя веднага, но и едва се удържа да не повърне. И разказваше дълго как не ставала за космонавт. Все едно някой си беше помислил, че става, а и да и беше допаднало въртенето, нямаше никакъв шанс на 32 да започне такава кариера.

-Ми не ставам на космонавт – сподели с присвити очи и нацупена устна на позната, която срещна малко след това.

-За космонавт ли? – зачуди се тя.

-Качих се на някакъв уред и ми прилоша. Какво ще правя сега? –

-Не разбирам тази работа. Кандидатствала си за космонавт?

-Не! Но какво от това? Нужни са разнообразни възможности.

Жената отмина с недоумение.

 По време на слънчево затъмнение пък искаше да бъде снимана, за да запомни това събитие. Логиката не беше много ясна, но кой ли можеше да разбере нейните дълбоки и, според нея, гениални мотиви? Той се подразни от идеята и, но и направи снимка. И макар че имаше добра памет, сега не се сещаше коя е тази специална фотография. А  да си спомни тя беше изключено, тъй като не помнеше почти нищо. Най-вече в последните месеци преди да се разделят, тя не можеше да възпроизведе съвсем скорошни случки. Забравяше уговорки, лица, разговори, новини. Самата тя се изплаши и предположи, че може да има тумор на мозъка. Сутрин си забравяше якето, чантата, ключовете…

                                            29

 

На пръв поглед въпросната приятелка със склада бе добра жена. Услужлива, вежлива, не прекъсваше хората, когато говорят. А и беше добре образована, три чужди езика владееше, интелектуалка, отстъпчива при спорове. Но това беше първоначалното впечатление. След него можеше да се установи, че тази дама никога не пита събеседника си как е, не се занимава със здравето му, нито с вълненията му. Искаше само да говори за себе си, да получава непрестанни съвети и мнения за личните си дела. Последните се състояха в търсене на работа и в търсене на мъж. И с двете тя претърпяваше дългогодишни неуспехи, които не я обезкуражаваха истински. Тя, подобно на Лейди Стоун, можеше да се изключва от света, но нейното изключване беше по-агресивно. Лейди Стоун се нуждаеше от телевизор и компютър и изчезваше в своя си свят на превъзходство над всички живи светове. Мъртвите светове не представляваха интерес за нея, все пак трябваше да има зрители на извисяването и. А приятелката и падаше на земята и губеше съзнание за няколко минути. Не повече от 15-20. По време на това излизане от света тя правеше неконтролируеми движения с ръцете, развързваше връзките на маратонките си, бъркаше в джобовете си, опитваше се да си свали някоя дреха. Не винаги падаше на земята. Понякога просто се надвесваше, накланяше заплашително, но си оставаше в изправено положение и хукваше с бърза походка където очите и видят.

А като се върнеше, ако се върнеше въобще, питаше:

- Колко е часът?

Като получеше отговор, казваше:

- А, добре!

И изчисляваше по неин си начин времето, но рядко разбираше, че е изчезвала за малко. В повечето случаи получаваше информация от странични наблюдатели. А когато бе сама, узнаваше за изчезването по липсващата храна. След нейните своеобразни отсъствия тя огладняваше и изяждаше по две-три закуски или вечери. Всъщност тази жена изчезваше при най-малкото съпротивление на света спрямо желанията и. Искаше всичко да и се изпълнява веднага и без опъване. Например един път му поиска координатите на един хотел и при обяснението, че хотелът вече не работи, тя на секундата се строполи сразена. Бяха пред магазинчето за мъдрости и се чу просто един удар – тя се просна бeзпомощна и само конвулсивните движения показваха, че е жива. Лицето и – жълто-восъчно, устните и – сини и присвити, бузите – хлътнали и безжизнени. Плашещо беше човек да я гледа. Като се поосъзнаеше, разглеждаше с лакомо любопитство какво има в новопоявилия се стар свят. А в очите и паяжини закриваха онова, което се предполагаше, че трябва да живее в тях. Сигурно те я объркваха така  гротескно, та не можеше да прецени какво иска да и каже човекът срещу нея. Освен това нямаше никаква памет за лица. По гласа можеше и да познае някого, но по лицето му – никога. А как запомняше него и Лейди ?

Много пъти той се чудеше и най-вероятният отговор беше, че тя знаеше къде е магазинчето за мъдрости. И се ориентираше чрез него кой може да е вътре. Успешно делеше хората по полове, а това и служеше добре в ежедневието. Упорита беше в опитите си да си намери мъж, като нямаше никакви грижи около това как ще изглежда той. А и да имаше,  как щеше да запомни лицето му? Красиво или не? Никакво значение. Тя ровеше из вестниците за обяви, търсейки самотни мъже. Вярваше, че нещата стават по следния начин. Пита някой мъж как се казва и иска ли да се видят. Той се съгласява евентуално. Срещат се обикновено на негов терен, т.е. в неговия град. И се харесват веднага и правят секс също веднага.

Но ставаше нещо по-друго. Защото нейната реалност се сблъскваше с нечия друга и съответно непонятна реалност. Която, разбира се, беше различна. При среща питаше директно:

- Нали не сме се събрали да сме приятели? Не сме се срещнали да си говорим?

Някой би нарекъл това наглост, а тя казваше, че е директност. Не искаше губене на ценни часове в разговори, когато можеха да са наситени с бурен секс.

-Падам си по разкрепостени мъже, искащи най-скандалното от партньорките си. Не ме привличат порядъчните и културните.

 

 Ще се радвам да оставите коментар.

Последвайте страницата ми във Facebook Счупен живот